Параноя! *

Предприемачът и кучето …

 

 

„Въпрос: Бих ли могъл да споделя идеята си с някой друг, освен със своето куче ?
Отговор: Единственото по-лошо нещо от параноичен предприемач е параноичен предприемач, който говори с кучето си. Споделяйки идеята си, ти можеш да спечелиш много повече, отколкото би изгубил – получаваш външно мнение, връзки, отворени врати. Ако само споменаването на дадена идея я прави незащитима, то вероятно твоята идея не е толкова грандиозна.“ 
… из The Art of the Start. Гай Кавасаки

Един от най-често срещаните въпроси на предприемачите е „Как да съм сигурен, че няма да ми откраднат идеята ? „
Тук ми е наистина трудно да отговоря, защото този въпрос включва отрицанието си -  по презумпция идеята не е твоя, за да бъде открадната. Шансът твоята идея да е „уникална“ / „единствена“ е   1 към 7 000 000 000 (населението на Земята). Дори тя да е специфична, в определена област, в която има относително малко експерти, вероятността е отново твърде малка. И все пак, ще кажете, има такава …. Добре, нека поразсъждаваме над въпроса за споделянето на идеите. 

* Параноя - психично състояние, характеризиращо се с повишена тревожност и ирационален страх, нерядко със следи на налудност за преследване и/или придружено от вяра в конспирация.

Мултипликатор vs. Богатство

Много проучвания коментират успеваемостта на рисковите инвестиции, особено на капиталовложенията от бизнес ангели чрез мултипликатора.
Този мултипликатор показва възвърнатата парична сума от осъществена инвестиция разделена на вложените средства в дадено начинание. Например, ако при инвестиция от 100 хил. евро при изхода са възвърнати 500 хил. , то мултипликаторът е 5х. По същия начин, 1х означава, че инвестицията е на брейк ивън (т.е. няма загуба, но няма и печалба). Всичко под 1 е на минус. Това изглежда чудесно, но не показва реалното богатство, създадено от инвестицията. 

Според проучването на NESTA, за което писах по-рано, средният мултипликатор за инвеститорите-нгели в Англия е 2.2х за 3.5 години.
Но тук трабво до се има предвид, че една трета от инвеститорите (29 %) са осъществили поне още една инвестиция след първоначалната в същата компания (follow up). Изводът, който анализаторите в NESTA правят е, че на базата на мултипликатора, диверсификацията на съществуващия портфейл посредством инвестиции в нови предприятия е по-добра стратегия за постигане на по-висока възвръщаемост, отколкото отделянето на нови средства за същата инвестиция. С други думи, при равни други условия, бизнес ангелите би трябвало да изберат нова компания, а не да рефинансират стара.

В доказателство, NESTA извеждат следните данни: В 29 процента от случаите инвеститорите са осъществили поне още една инвестиция след първоначалната. Постигната доходност, измерена чрез мултипликатора е по-ниска от средната – 1.2x спрямо 2.2x

FollowUp investment results

Това решение обаче зависи от размера на инвестицията. 500 хил. лв., инвестирани при 1.2х носят 100 хил. лв. печалба, в сравнение с инвестиция от 50 хил., която при 2.2х ще донесе 60 хил. лева допълнително богатство. Разбира се, инвеститорът може да реши да инвестира 500 хил. в 10 компании, а не в една, но толкова много подходящи възможности наведнъж са рядкост, освен ако не членува в Мрежа.

Стратегията би била правилна, освен ако с такова решение инвеститорът не рискува да понесе по-големи загуби в резултат на липсата на рефинансиране. Т.е. да изгуби началното си вложение, ако не рефинансира компанията с последваща инвестиция.

Следователно, горното правило е вярно само „при равни други условия“, но те никога не са такива.

Мултипликаторът е важен показател. Но не бива да се пренебрегва и общото натрупано/създадено богатство.

Бизнес план не ти е нужен

Отворете който и да е учебник по предприемачество, маркетинг, управление … Знаете какво ще откриете – стартирай с бизнес план!

Да! Бизнес планът е нещо важно и отличен инструмент за определяне и проследяване целите на бизнеса.

Не! При стартиращия бизнес, този план е загуба на време. Той никога няма да е верен. В него се залагат твърде много непроверени хипотези. Освен това отнема твърде много време, а и не всеки може да го направи както трябва. Случвало се е предприемач да представи бизнес план, финансов план и куп други документи и при среща с инвеститора да не успее да обясни числата в таблиците – защото планът е правен от друг – консултант или приятел.

Значи, бизнес планът е необходим, но не в момента когато стартиращия предприемач търси своя инвеститор в лицето на бизнес ангелите. Той ще трябва да бъде направен едва при сключване на сделката.

Когато се срещнеш с инвеститор, твоята работа е да докажеш концепцията си. Ти трябва да можеш в малко, но смислени думи да заинтригуваш инвеститора достатъчно, за да поиска още срещи. Т.е. първо трябва да си наясно със своя бизнес модел и със своите цели. Можеш да направиш предварителна оценка за това, което търсиш, за да си готов с отговора, но не и да представиш 20, 50 или 300 страници бизнес план. Няма кой да ги прочете, така че не си губи времето.

Едва когато инвеститорът и предприемачът обсъдят нещата, стигнат до обща позиция за визията на начинанието и открият, че могат да бъдат партньори, може да се пристъпи към такова по-подробно планиране. Най-добре е то да става заедно.

Наскоро открих точният коментар за това в статия за нова сделка за бизнес ангелите.

„Хубаво е че започват да се появяват бизнес ангели и в БГ, но според мен те не може да очакват от хората с идеи да направят страхотен бизнес план с финансови проекции и т.н. Нали именно тук е тяхната роля – да преценят рентабилността на дадената идея и възвращаемостта от нея, ако се вложат пари. Ако хората с идеи ги можеха тези неща едва ли ще им трябват бизнес ангели. При използваето на БА се получава симбиоза, от която се предполага, че печелят и двете страни“.

Съгласен съм. Бизнес ангелът и предприемачът трябва да структурират плана заедно. Нещо повече, той може да стане част от договора за инвестиции между тях с клаузи и условия на работа при постигането или не на предвидените очаквания.

Така че, не сядайте да правите бизнес план. Не е необходимо. Обмислете идеята си от всички страни, определете визията си (къде искате да стигнете), как ще я  постигнете и най-важното – как ще гарантирате устойчивост – какъв ще е вашият бизнес модел. Оттам нататък всичко е въпрос на представяне и последващо изпълнение.
Чак след това, е ред на всички конкретни планове – бизнес план, финансов план, маркетинг/реклама и т.н.
Искате ли доказателство ?

Вижте бизнес плана на Intel:

Бизнес план на Intel Corporation

През 1968 г. „бизнес планът“ за създаването на INTEL е бил от една страница, която силно впечатлила инвеститорите. Написан е на пишеща машина от Робърт Нойс, който споделя „че е нямал представа колко подробен трябва да бъде“. И въпреки печатните грешки – той получава финансиране.
Знаете ли, че този план е написан на гърба на меню за ресторант?

Организации за бизнес ангели в България

Трябваше да напиша това, защото започнаха да се появяват разни организации и псевдо-такива.Страх ме е да не дискредитират този тип финансиране. Концепцията „Бизнес Ангели“ е твърде нова за България, за да го понесе. Искрено се надявам да работят нормално, защото конкуренцията придава сила!

Първата и най-активна организация, която подкрепя достигането до бизнес ангели в България е Българска Мрежа на Бизнес Ангелите.  Създадена е като дружество с ограничена отговорност, а не като организация с идеална цел, защото решихме, че трябва да бъдем достатъчно прозрачни. BBAN е организация, която търси печалба, това е основен мотив и гарант, че ще подходим професионално и с идеята да си свършим работата. Моделът е относително прост. Ангелите са членове на клуба, за което заплащат членски внос. Те очакват много и качествени проекти, за да могат да избират измежду най-добрите, в които да инвестират. Т.е., за да бъдат те доволни, ние търсим добри проекти, в които да инвестират. Ако не са доволни, могат да прекратят членството си. Бихме ли поели такъв риск, ако не вярвахме, че ще си свършим работата добре? Така предприемачите и техните проекти стават наш основен продукт. Затова приемаме проекти безплатно, но ги филтрираме. Стараем се да стигнем до сделка и вече имаме няколко. Мотивът ни – 5% от инвестицията, които можем да поискаме в брой или като дял.  Това осигурява устойчивост. Затова сме ООД.

През 2008 година се появи друга организация. Честно казано, не знам много за нея. Нарича се Асоциация на българските бизнес ангели. Не знам кой членува там – ангелите, предприемачите; няма достъп до устава, до условията за представяне и публикуване на проекти. Според мен би трябвало да действат по-прозрачно.

Пак през 2008 година се появи проектът FORENTIN (форум за предприемачи и инвеститори). Струва ми се, че знаят какво правят. Подкрепят предварително избрани ICT проекти, подготвят ги и тогава представят на бизнес ангели в сферата. Разработват се от ИКТ Кластъра.

Току що научих за нова организация, която вече членува като асоцииран член в Европейската Мрежа на бизнес ангелите – International Realty Group LTD . Проверих – консултантска компания, която се занимава със сделки за недвижими имоти. Основният и капитал е руски. От това, което прочетох, не бих я определил като Мрежа. Тя е по-скоро организация, която поема управлението при осъществена инвестиция. Според сайта, съгласно Договора с бизнес ангела, всяка инвестиция се определя като проект, към който се назначава Ръководител на проекти. Може би именно затова, организацията е асоцииран член на Европейската Мрежа, а не пълноправен както първите две.

Друга инициатива е OpenCofee – инициатива на Start Up и Николай Горчилов. В нея членуват предприемачи. Организират редовни срещи за networking. Мисля, че идеята е добра.

Дочух и за още няколко организации, които в момента се сформират или консултантски агенции, които желаят да стартират като мрежи.  Дано се окажа лош пророк, но според мен сега България ще се „наводни“ от такива организации. Не за друго – а защото по Оперативна Програма Конкурентоспособност са предвидени 1 млн. евро за „създаването и развитието“ на Мрежи от бизнес ангели. Дано не се създава, само „за да усвоят едни пари“. Дано не се случи това, което се случва с повечето инкубатори или мрежи за обмяна на опит или за технологичен трансфер или клъстъри… Много от тях просто прекратиха дейността си, защото останаха без финансиране. 

Иначе от дейността на Мрежите, ако са добре обмислени и активно подпомагат предприемачеството, определено има смисъл.