Параноя! *

Предприемачът и кучето …

 

 

„Въпрос: Бих ли могъл да споделя идеята си с някой друг, освен със своето куче ?
Отговор: Единственото по-лошо нещо от параноичен предприемач е параноичен предприемач, който говори с кучето си. Споделяйки идеята си, ти можеш да спечелиш много повече, отколкото би изгубил – получаваш външно мнение, връзки, отворени врати. Ако само споменаването на дадена идея я прави незащитима, то вероятно твоята идея не е толкова грандиозна.“ 
… из The Art of the Start. Гай Кавасаки

Един от най-често срещаните въпроси на предприемачите е „Как да съм сигурен, че няма да ми откраднат идеята ? „
Тук ми е наистина трудно да отговоря, защото този въпрос включва отрицанието си -  по презумпция идеята не е твоя, за да бъде открадната. Шансът твоята идея да е „уникална“ / „единствена“ е   1 към 7 000 000 000 (населението на Земята). Дори тя да е специфична, в определена област, в която има относително малко експерти, вероятността е отново твърде малка. И все пак, ще кажете, има такава …. Добре, нека поразсъждаваме над въпроса за споделянето на идеите. 

* Параноя - психично състояние, характеризиращо се с повишена тревожност и ирационален страх, нерядко със следи на налудност за преследване и/или придружено от вяра в конспирация.

Не вярвам в „уникални идеи“

уникална идея

Тези, които ме познават лично, едва ли биха повярвали, че го казвам, но е истина.  Не вярвам в уникални идеи.

Когато се замислиш върху даден проблем и откриеш решението, може би те обзема чувство на величие, задоволство, увереност в собствените ти сили.  При мен поне е така – усещането е, че имаш шанса да промениш живота си, света, удовлетворението, че мисленето е довело до резултат. Лично аз изпадам в едно състояние на опиянение, което трудно мога да опиша. Правилния израз е еуфория (медицински! термин, гр. εὐφορία) – пресилено и необосновано добро самочувствие или повишено безпричинно радостно настроение.
И въпреки положителната роля на всяка „брилятна“ идея върху сетивата, аз не вярвам в тях, а още по-малко в уникалността им, защото те често остават само едно добро пожелание. Особено, ако са идеи за собствен бизнес.
Идеята става истинска и в нея може да се повярва, когато знаеш, че този който я споделя ще я защити, ще се опита да я изпълни или вече е направил първата крачка към реализацията й. Иначе, нещо толкова красиво като „уникалната идея“ се превръща в нещо толкова прозаично, колкото са „празните приказки“.
Още по-лош е случаят, когато толкова си повярвал в своята велика идея, че от страх „да не ти я откраднат“, дори не я споделяш. За споделянето на идеите ще пиша утре. 
Много ми допадна обяснението на един от българските успешни предприемачи относно идеите. Перефразирам: “ Идеите са във въздуха. Една и съща идея, по едно и също време е навсякъде. Ти само трябва да се протегнеш и да я уловиш. Затова бъдете сигурни, че когато вие сте се сетили за нещо, заедно с вас това е хрумнало на още много. Важно е какво правиш след това. Дали тя ще остане виртуална или ще се опиташ да я изпълниш.“ 
Аз лично, си представям, че идеите се намират в отделен свят, до който всеки човек има достъп. Креативността, настроенията, умът, качеството на живот, образованието, нивото на цивилизацията, са все качества и състояния, които ти позволяват да се разхождаш из този свят по-бързо или по-бавно, но до всяка идея в него може да стигне всеки друг.
Не трябва да съм толкова краен. Идеята на Идеята е да бъде изпълнена. И все пак е добре, човек просто да помечтае и някой ден – може би да повярва.
„Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си!“ Елеанор Рузвелт

И за да не бъда съвсем голословен – вижте този линк - давате една идея, получавате 10 взамяна. Ако искате повече – ето и 999 други идеи за бизнес.
За последните научих в блога на Екатерина.