Мултипликатор vs. Богатство

8 06 2009

Много проучвания коментират успеваемостта на рисковите инвестиции, особено на капиталовложенията от бизнес ангели чрез мултипликатора.
Този мултипликатор показва възвърнатата парична сума от осъществена инвестиция разделена на вложените средства в дадено начинание. Например, ако при инвестиция от 100 хил. евро при изхода са възвърнати 500 хил. , то мултипликаторът е 5х. По същия начин, 1х означава, че инвестицията е на брейк ивън (т.е. няма загуба, но няма и печалба). Всичко под 1 е на минус. Това изглежда чудесно, но не показва реалното богатство, създадено от инвестицията. 

Според проучването на NESTA, за което писах по-рано, средният мултипликатор за инвеститорите-нгели в Англия е 2.2х за 3.5 години.
Но тук трабво до се има предвид, че една трета от инвеститорите (29 %) са осъществили поне още една инвестиция след първоначалната в същата компания (follow up). Изводът, който анализаторите в NESTA правят е, че на базата на мултипликатора, диверсификацията на съществуващия портфейл посредством инвестиции в нови предприятия е по-добра стратегия за постигане на по-висока възвръщаемост, отколкото отделянето на нови средства за същата инвестиция. С други думи, при равни други условия, бизнес ангелите би трябвало да изберат нова компания, а не да рефинансират стара.

В доказателство, NESTA извеждат следните данни: В 29 процента от случаите инвеститорите са осъществили поне още една инвестиция след първоначалната. Постигната доходност, измерена чрез мултипликатора е по-ниска от средната – 1.2x спрямо 2.2x

FollowUp investment results

FollowUp investment results

Това решение обаче зависи от размера на инвестицията. 500 хил. лв., инвестирани при 1.2х носят 100 хил. лв. печалба, в сравнение с инвестиция от 50 хил., която при 2.2х ще донесе 60 хил. лева допълнително богатство. Разбира се, инвеститорът може да реши да инвестира 500 хил. в 10 компании, а не в една, но толкова много подходящи възможности наведнъж са рядкост, освен ако не членува в Мрежа.

Стратегията би била правилна, освен ако с такова решение инвеститорът не рискува да понесе по-големи загуби в резултат на липсата на рефинансиране. Т.е. да изгуби началното си вложение, ако не рефинансира компанията с последваща инвестиция.

Следователно, горното правило е вярно само „при равни други условия“, но те никога не са такива.

Мултипликаторът е важен показател. Но не бива да се пренебрегва и общото натрупано/създадено богатство.





Бизнес план не ти е нужен

7 06 2009

Отворете който и да е учебник по предприемачество, маркетинг, управление … Знаете какво ще откриете – стартирай с бизнес план!

Да! Бизнес планът е нещо важно и отличен инструмент за определяне и проследяване целите на бизнеса.

Не! При стартиращия бизнес, този план е загуба на време. Той никога няма да е верен. В него се залагат твърде много непроверени хипотези. Освен това отнема твърде много време, а и не всеки може да го направи както трябва. Случвало се е предприемач да представи бизнес план, финансов план и куп други документи и при среща с инвеститора да не успее да обясни числата в таблиците – защото планът е правен от друг – консултант или приятел.

Значи, бизнес планът е необходим, но не в момента когато стартиращия предприемач търси своя инвеститор в лицето на бизнес ангелите. Той ще трябва да бъде направен едва при сключване на сделката.

Когато се срещнеш с инвеститор, твоята работа е да докажеш концепцията си. Ти трябва да можеш в малко, но смислени думи да заинтригуваш инвеститора достатъчно, за да поиска още срещи. Т.е. първо трябва да си наясно със своя бизнес модел и със своите цели. Можеш да направиш предварителна оценка за това, което търсиш, за да си готов с отговора, но не и да представиш 20, 50 или 300 страници бизнес план. Няма кой да ги прочете, така че не си губи времето.

Едва когато инвеститорът и предприемачът обсъдят нещата, стигнат до обща позиция за визията на начинанието и открият, че могат да бъдат партньори, може да се пристъпи към такова по-подробно планиране. Най-добре е то да става заедно.

Наскоро открих точният коментар за това в статия за нова сделка за бизнес ангелите.

Хубаво е че започват да се появяват бизнес ангели и в БГ, но според мен те не може да очакват от хората с идеи да направят страхотен бизнес план с финансови проекции и т.н. Нали именно тук е тяхната роля – да преценят рентабилността на дадената идея и възвращаемостта от нея, ако се вложат пари. Ако хората с идеи ги можеха тези неща едва ли ще им трябват бизнес ангели. При използваето на БА се получава симбиоза, от която се предполага, че печелят и двете страни“.

Съгласен съм. Бизнес ангелът и предприемачът трябва да структурират плана заедно. Нещо повече, той може да стане част от договора за инвестиции между тях с клаузи и условия на работа при постигането или не на предвидените очаквания.

Така че, не сядайте да правите бизнес план. Не е необходимо. Обмислете идеята си от всички страни, определете визията си (къде искате да стигнете), как ще я  постигнете и най-важното – как ще гарантирате устойчивост – какъв ще е вашият бизнес модел. Оттам нататък всичко е въпрос на представяне и последващо изпълнение.
Чак след това, е ред на всички конкретни планове – бизнес план, финансов план, маркетинг/реклама и т.н.
Искате ли доказателство ?

Вижте бизнес плана на Intel:

Бизнес план на Intel Corporation

Бизнес план на Intel Corporation

През 1968 г. „бизнес планът“ за създаването на INTEL е бил от една страница, която силно впечатлила инвеститорите. Написан е на пишеща машина от Робърт Нойс, който споделя „че е нямал представа колко подробен трябва да бъде“. И въпреки печатните грешки – той получава финансиране.
Знаете ли, че този план е написан на гърба на меню за ресторант?